Няколко дни преди официалното начало на предизборната кампания за извънредните парламентарни избори и вота за Европейския парламент политиците и техните партии вече загряват във Фейсбук. На моменти изглежда сякаш кампанията в социалната мрежа никога не е спирала, но всъщност това е с цената на влошаване на диалога и увеличаване на поляризацията, пише Дневник.
Този извод се базира на анализ на данните през инструмента Crowdtangle, през който може да се проследи активността на отделните политически партии, техните лидери, както и как и колко често реагират на публикациите им потребителите. Информацията е предоставена за „Дневник“ от експерта от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Горан Георгиев.
Той прави уточнението, че макар пазарът за социални медии бавно и постепенно да става по-хетерогенен в България и региона,
Фейсбук продължава своята доминация
като над 90% от българския интернет трафик към социални медии е насочен именно към тази платформа.
По официални данни на „Мета“ екипът за модериране на съдържанието на български език в момента се състои от 20 души (които работят паралелно с непрозрачна система от алгоритми), a средно на месец услугите й (най-популярни са Фейсбук и Инстаграм) имат около 4.5 милиона потребители от България, уточнява още Георгиев.
В анализа на данните през Crowdtangle се следят активността и популярността на кандидатите, партиите и техните лидери като „харесвания“ и „последователи“, както и действията (споделяне, харесвания, коментари) под публикациите им.
„Всяко следващо нередовно гласуване изостря политическата криза, започнала през лятото на 2020
г., и нанася тежки удари върху и бездруго ограничения ни капацитет за демократично самоуправление и самодържавност. Както личи от политическото съдържание в българската част на Фейсбук, продължава да се влошава качеството на диалога. Още повече се увеличава поляризацията и намалява доверието в институциите, чийто имидж и функциониране са напълно подчинени на индивидуални политици и партии“, казва Георгиев.
От анализа му може да се направи извод, че изцяло е нормализирано „разглеждането на политическия процес като „раздаване на порции“, в който различни групировки се конкурират по всички възможни канали за власт и влияние, а след себе си завличат икономиката (всичко от малкия до големия бизнес), държавата и обществото“, казва още Георгиев.
Класацията на най-активните партии, които имат и „електорат“ – т.е. публика, която реагира на посланията, изглежда така:
Водещи са от „Възраждане“, които имат най-много постове, които са предизвикали и най-много интеракции. Основна тема от голям интерес сред симпатизантите на партията във Фейсбук е кампанията за отказ от влизане в еврозоната.
„Прави впечатление, че голяма част от техните постове са насочени към т.нар. „сглобка“ – управлявалите през последните 10 месеца. Най-успешните им постове са нападателните срещу бившите управляващи. Аз го обвързвам с опита да се привлече наказателен вот“, коментира Георгиев.
На второ място с най-много постове от началото на годината до края на април тази година са БСП. Това обаче не предизвиква толкова много интеракции, а напротив – за над пет хиляди постa, има под 1 милион интеракции.
„Постовете на „Има такъв народ“ и на „Възраждане“ са много по-сензационни и от на БСП, ГЕРБ или „Продължаваме промяната – Демократична България“, които са традиционни партии и се придържат към по-конвенционален дискурс, което привлича много по-малко внимание. Но и те имат по-различни лостове на влияние – дали медии, дали институции и не им трябва тази сензационност за привличане на внимание. Те са много по-видими институционално. При ГЕРБ и ДПС това се свързва с достъпа им до държавни институции“, анализира Георгиев.
По брой постове на трето място са ДПС, които обаче подобно на БСП не предизвикват много реакции. На четвърто място са ГЕРБ, отново със значително по-малко интеракции.
На второ място по интеракции след „Възраждане“ се нареждат „Продължаваме промяната“, а след тях са от „Има такъв народ“, които имат повече интеракции от постове.
„Демократична България“ запазват тенденцията да имат повече постове, които обаче не предизвикват интеракции – около 300 хиляди от началото на 2024, което ги нарежда на последно място.
„В тази игра на нервички и институционално завладяване не трябва да ни изненадва, че избирателят все повече се чувства като заложник на неформални интереси, скрити зад многобройни слоеве лъжи, пропаганда и дезинформация, което води и до покачване на наказателния вот…Според него така „немалка част от населението е убедено, че войната е мир, а свободата е робство. Както пише Джон Милтън – „Умът е място в себе си и в себе си може от рая да направи ад или от ада – рай“, казва още Георгиев.
Според него от влошаването на диалога и поляризирането крайният резултат е „колективен когнитивен дисонанс“, за който няма бързи или лесни решения, и който на практика служи като „мъгла на войната“.
„Продължава да тежи почти пълната липсата на какъвто и да е коректив, самоконтрол и лидерство от страна на политическия „елит“, който, напротив, участва директно във всяването на страх и наливането на масло в огъня. Както знаем, социалните медии са много по-удобен медиум за емоционален диалог и манипулации от традиционните и неслучайно се превърнаха в предпочитан начин на комуникация, особено сред крайнодесните и проруските екстремистки движения“, казва още Георгиев.
